Когато звукът от спирачките на колата е в тоналността на песента, която си пееш на ум.
Когато пееш, само отвраряйки устни без никой да те вижда.
Когато шофьорът на колата, която е спряла да ти направи път на пешеходната пътека, се усмихне ...

   Тя открехна вратата на бараката и излезе на вън. Огледа се. Небето беше оранжево-розово, а слънчевите лъчи падаха от ниско и едвам се провираха през сухите треви, които вятърът поклащаше на талази... Продълговати облаци се стелеха вдъ...

   Да тънеш в дебрите на многоточието... Неповторимо усещане, което не всеки е способен да изпита. Всъщност хората, изпитали мимолетния глад за писане, не са малко. Дано са малко, обаче, тези, които са изпадали в летаргия при вида на все...

   "На края остана само едно - да решиш искаш или да."

Ех, Българио...

Светлината е необятна, светът е толкова голям... А аз имам два крака и цялото време на света. Мога да отида, където пожелая!
I don"t know what more to ask for -
I was given just one wish.

...едни такива преливащи, едвам уловими  : )
  За тази, която иска синя коса. За тази, която ми навява морето. За тази, която обича костенурки. За тази, която разкрива Съществената, невидима за очите тайна. За тази, която ми липсва, когат...

...обвит от мъгла. Обвзет от тишина. Обгърнат от мисли. Обкръжен от присъствие. И една ръка в мрака... Поредната празна меланхолична вечер.

   Движението... ключът към грациозността й. Танцуваше... красива и изящна, а трудноуловимият трип-хоп  ритъм се впиваше в тялото й. Притваряше очи и прехапваше устни на силните моменти от песента, косата й се разпиляваше в пространствот...

На нея! ...И на един бивш наркоман.
[16:03:37] Хаотична... каза: Таня, там ли си? :)
[16:50:02] Таня (стар skype) каза: njama ja ot 1 godina...

   Той завърши висшето си образование още на 19 години, когато Тя тепърва започваше своето. След тригодишно отсъствие, се завърна в родината си, където приятелите му Го приветстваха с огромна Любов и не след дълго именно те Го запознаха ...

- Как си?
- Зле.
* * *

   Стояха на терасата и си мълчаха с всепоглъщащата тъмнина. Дърветата свеждаха клоните си, в която посока ги запратеше вятъра, който сега беше мек, спокоен и не много тих. Носеше малко прахоляк със себе си, както и топли течения. Нощнит...