"Потърси ме... ще ме откриеш
в малката тетрадка
с жълтите корици..."

Влюбена съм. В къдриците ти... които само на мен показваш. Понеже само пред мен спускаш косите си... красивите... в тях цялата се заравям и там заспивам спокойна и тиха, и плаха, че утре ще се събудя без да съм тънеща в тях... Обичам те....

Не мога да пиша.
Никак, никак не мога.
А ужасно копнеят ръцете,

понякога просто така се случва.
Всичко си има причина, нали знаеш. Примерно, когато си тъжна и чак после откриваш, че е трябвало да бъдеш, за да си затвориш очите за нещо друго или пък, за да ги отвориш, или пък нещо още по-друго. Поняког...

Сготви ми.
Легни до мен
и ме прегърни.

Умилениеееееееее!