Да, ние всички го обичаме. Той е нашето крило, под което се крием, когато бягаме от света. Той е нашият заложник, завързан за стол, с превръзка на устата, на когото си го изкарваме, когато сме имали лош ден. Той е Приятелят, на когото споделяме, когато сме имали поредица от лоши дни. Блог.бг е просто място в интернет пространството, реално не можеш да се пресегнеш и да го докоснеш, но пък можеш да позволиш а мислите си да потънат в него... Не съм била аз единствената, която вървейки по улицата вече пише пост мислено, която с нетърпение се прибира, за да публикува чувствата си или просто да изпише деня си в това, несъществуващото пространство... Няма и да съм последната. И да, ние всички (почти) обичаме блог.бг - почти, защото има хора, които не изпитват любов, ако мога така да го нареча, към блога си, не влизат в сайта с интерес, пропил се по всяка тяхна помисъл и пишат рядко. Но те са далеч от темата.
   Току що написах един коментар, който породи неимоверно желание в мен, да напиша този пост, въпреки че ужасно закъснявам и трябваше вече да съм излязла, но просто се зачетох. Неизброими пъти съм закъснявала за къде ли не, именно заради блог.бг, не че е пряк виновник, а и да е - казвам го с топли чувства : ) Но напоследък ми липсва нещо много важно и водейки разговори с други блогъри, стигнах до извода, че това липсва не само на мен - уютът. Странно е как една тълпа от хора, чиито думи се сбират в нещо практически нереално, успява да се разедини, когато всъщност никога не е била обединена - интриги винаги е имало и винаги ще има, на някой хора (включая и аз), тъй като не им се занимава, просто не се интересуват какво точно се случва. Но има неща, които няма как да не останат незабележими - новият дизайн например. Харесва ми, но само от части. Набиващи се в очите, също са постингите, които започват (или са озаглавени) с неща от сорта на: "Ебаси тъпите модератори", в малко по-смекчен стил. И тогава искаш или не - разбираш какво се случва. Или пък, когато например обезумяла жена на средна възраст с няколко операции, прекрасна дъщеря и психически отклонения, почне да пише несвързани коментари, а после почне да те псува, ама грозно, както никой тийнейджър не си чувал... 120 коментара за 5 дни, където ето сега, съвсем открито казвам, ми обясняваше как имам сперма в къдриците и как съм си вдигала полата в училище. Ами не - такива неща не са част от живота ми, както и примерните неща, които пише тя, коментирайки други постове и правейки се на мнго образцова и възпитана, не са част от нейния живот. Но както и да е, не се оплаках на модераторите, може би защото нямаше да направят наистина нищо, а напротив, вероятно биха подсилили огъня.
   Нямам представа защо (питах, но още не съм получила отговор), две блогърки, чиито прекрасни постове обожавам да чета, закриха блоговете си. Преди това и други са закривали своите - именно заради думи, изречени тук, които не са могли да понесат да ги тормозят повече. Тъжно е, жалко е! - нещо несъществуващо, което все пак си обикнал, просто да изчезне... И все пак, колкото и да е безсмислено, искрено ми се ще да призова всички активни блогъри - НЕКА ВЪТВОРИМ МИР ТУК!!! А до колко ще бъде чута идеята ми (прочетена и одобрена), не зная и признавам - страх ме е да узнавам.
Мир може да бъде вътворен не много лесно, но не е невъзможно. Няма да стане обаче, защо - е ясно. И все пак ще вярвам, без да се надявам (момичето с чашата от друго блог-пространство ще разбере какво имам предвид), че нещата ще се променят към добро, най-малкото ще се уталожат. Или пък яростни свади в това несъществуващо, някога прекрасно място, тепърва ще се разразяват... От вас зависи.


Посветено на Жана и на sekirata, които ще ми липсват, с Любов.

подкрепям те. Защото като си помислиш има пространство за всички, какво ли има да делим и да е караме. Харесами това, което си написала. С теб съм

права си. и на мен много ми се пише тук, но винаги лъжа себе си с "нямам време!"... повече чета, тая в себе си глупости, красиви редове и празни думи и си ги спомням, когато главата ми е куха. ценен ми е блог.бг, колкото и да не си личи, и се надявам да има повече мир от сега. :)

а-а-а-а-а, дано не е това постинга, който е за мен :)

Djul, ne e tova postut. Ne uspiah da go napisha, za koeto se izviniavam, no obeshtavam, che sledvashtiat opit shte e uspeshen i niama da bude vuzprepiadstvan! :) celuvki i pozdravi

И аз съм с теб! Но ...не обръщай внимание и не губи време с тези, които никога няма да се променят.