Когато звукът от спирачките на колата е в тоналността на песента, която си пееш на ум.
Когато пееш, само отвраряйки устни без никой да те вижда.
Когато шофьорът на колата, която е спряла да ти направи път на пешеходната пътека, се усмихне отвътре.
Когато ти става топло.
Когато кучето, разхождано от стопанина си, те спре на улицата, молейки за миг гальовност.
Когато чуеш бълбукащия смях на дете.
Когато Слънцето те ласкае, пробиващо си път през облаците, за да огрява единствено теб и те следи като прожектор, сякаш си на сцена.
Когато по надъждените улични плочи разпознаеш стъпките на стар приятел, който си сънувал същата нощ.
Когато на звънящия телефон се изписва името на любим човек.
Когато добре забравена песен се завърне, за да те накара да засияеш.
Когато помогнеш на някого да пресеше улицата.
Когато се сещаш за вечерите, в които красив глас ти е чел приказки преди да заспиш.
Когато се почувстваш обгърнат от ръцете, в които си се будил толкова сутрини.
Когато в студен ден видиш момиче, рисуващо сърца с пръст по замъглените прозорци в автобуса.
Когато те хване за ръка приятел и те поведе в безбрежието на собствените си мечти.
Когато червенокоси, обичащи костенурки създания, притихнат, за да отпият глътка хималайски чай от сгрята жълта чаша.
Когато те ужили пчела по стъпалото, защото си тичал бос по тревата, осеяна с цъфнали детелини.
Когато в обвития от дим пепелник, се разпръснат звезди, които угасват за секунда, погълнати от мрака.
Когато си сам в тъмния си тих дом и гледаш как светлината на уличните лампи илюзира искри, отразявайки се в бързо падащите капки студен, пролетен дъжд.
Когато видиш стара снимка на първата любов и се стреснеш как се свива стомахът ти, бъкан от пърхащи пеперуди.
Когато за неизброим път разказват пред теб комична история от детството ти.
Когато осъзнаеш, че последният ти спомен от близък човек, всъщност е бил най-хубавият от всички останали с него, по-назад във времето. Или в безвремието.
Когато за пръв път разбереш страстта.
Когато те обвземе меланхолия, миг след като си се усмихнал.
Когато видиш малко дете в парка, което сочи с пръст нещо в небето и кара останалите да погледнат.
Когато те осени мисълта колко красив и чист е детският ум, все съзиращ нещо необикновено в небето.
Когато после вдигнеш глава и видиш ята пойни птици, отлитащи на юг.
Когато намериш избледняла снимка на теб и първата ти дъга.
Когато се наведеш да завържеш обувката си и намериш четирилистна детелина.
Когато отново стигнеш до последния параграф на любимата си книга.
Когато усетиш благоуханието на своята роза.
Когато се роди нов живот и това убива празнотата в душата ти.
Когато заспиш под клоните на дърветата, чувствайки полъха на летния вятър.
Когато потъваш в размисли, прегърнал черен пуловер, носещ аромата на парфюм, който ти напомня за нечии очи.
Когато отзвукът от забързани крачки в прашен калдаръм те накара да забавиш, за да погалиш с ръка чемшира в страни.
Когато летиш и всичко ти е на един поглед разстояние.
Когато някой ти липсва.                     Now I miss you...
Когато искаш някой.                           Now I want you!
Когато той няма да се върне.             You"re not coming back.
Когато се нуждаеш от него.               And I need you,
Когато не можеш да го имаш.           but I can"t have you...
Когато дори е точно Тук.                 ...even when, you"re here.
Когато тъгата от тези неща не е въплатена в спомена ти от тях.
Когато по улицата срещу теб се задават двама усмихнати влюбени, хванати за ръка.
Когато, разминавайки се с теб те поздравят с поглед, в отговор на усмивката ти,
Когато се докоснеш до мимолетните, платонически, сладострастни целувки под летния дъжд, с крака, затънали в калта.
Когато хармоничната песен на щурците се слива със звездния безброй в само вашето Там Горе.
Когато доловиш мирисът на измито стълбище някоя лятна неделя.
Когато направиш първата си неразкъсла се, нито изгоряла палачинка.
Когато с песента за пчеличката Мая те накарат да си изядеш парчето тиква с мед.
Когато даваш обещание, че ще слушаш ако ти купят захарен памук или балон.
Когато споделиш сладоледа си с друг.
Когато ти подарят любимия ти шоколад.
Когато пееш "It"s just another day without you".
Когато получиш първото си цвете.
Когато за първи път напишат песен за теб.
Когато за първи път ти посветят стих.
Когато за първи път се събудиш, облян в прегръдки.
Когато ти кажат, че със сигурност някой, не много далеч в бъдещето ден, ще си основател на тайна организация, освен ако вече не си лидер на такава.
Когато това се случи.
Когато поглднеш света от 12 000 километра височина.
Когато усетиш какво е да обожаваш някого.
Когато разбереш какво е да обичаш нещо повече от някой.
Когато се изкачваш по стълбите в тъмна вечер, преминал през подлеза без никой да те нападне.
Когато откриеш своя Никой.
Когато чашата прелее в ръцете на една мечтателка, изпълнена с цветни думи.
Когато обикнеш.
Когато забравиш.
Когато после си спомниш.
Когато някой ти казва "Ей..." и ти се усмихне обнадеждаващо.
Когато нечия дума съумее да нарисува усмивка по устните ти с цвят черешово.
Когато котка се сгуши в скута ти, за да ти дари спокойствие.
Когато успееш да изсвириш първата си прелюдия на Бах без грешка.
Когато урокът по физика е бил поредното нещо, допълващо красотата на деня.
Когато застанеш под входната арка на Тадж-Махал и вече си откъснат от Адра, от света, от себе си изцяло.
Когато видиш върха на кула, забулен в мъгла, а от малко по-надолу Рапунцел спуска косите си за своя принц на бял кон.
Когато все още чуваш нощем приказките на Бетелгейзе.
Когато жената, в чието сърце растат рози, пак ти каже "Лети и не спирай!".
Когато огледалото е най-добрият ти приятел. След мастилото, белия лист и празните петолиния, чакащи да им обрисуваш своята история.
Когато косите ти попият солта на чужди очи.
Когато тези сълзи са от радост.
Когато...

Тя наистина седна на ръба на леглото си с поглед, вперен в прозореца. От там се виждаше тънка зелена ивица, преминаваща през небето. Развиделяваше се. Започваше да става все по-светло и лазурно. Заклати краката си, отново в тон с песента, която тихо тананикаше сянката й. Очите му още така трепетно я гледаха, готови да поемат солената й истина.
Докато стоях така и прекарвах времето си в мисли... Прочетох, че това, което е най-трудно да се заличи, са мислите. От тях остават вечни белези... Е, нанасяйки белези по собствената си кожа, помислих колко всъщност красиво е това, че горяла съм, а после тляла, възраждала и отново умирала, тичала, препъвала, изправяла и поглеждала, надничала, търсела, откривала и скривала.
А после прочетох за първата страст, за (не)попитите сълзи и за тази Рапунцел... и изведнъж си спомних, усетих и изживях, отново.

Когато прочетеш нещо, написано от непознат в мрежата, но сякаш с твоите собствени думи, с твоите усещания и мисли... :)))

Бог да е с теб и в теб ...!
Благодаря ти... daskala80

наистина като любимата ми песен :) върна ме много много на топло :) Благодаря ти!