Толкова много неща имаш да чуеш от мен! Но оставаш несетивна - и глуха, и сляпа, и недокосната.  


Your heart is not open, so I must go -
The spell has been broken...I loved you so!
Freedom comes when you learn to let go,
Creation comes when you learn to say no...




Глуха за думите ми...
Сляпа за обичта ми...
Недокосната от сърцето ми...

Трудна? Недостъпна?
Само не ме моли да те наричм силна.
Слаба си - и крехка.
Въпреки, че името ти носи сила.

Този стил вече звучи дразнещо дори за мен. И в яростта си, ще си позволя да кажа, че това са МОИТЕ думи! Това е моят стил. Това е моят израз и моят начин...
Но има хора, които умеят да крадат ...изключително добре.

Ненавиждам тези игри. Ненавиждам онзи психарски поглед, и възмущението, което следва след всеки опит за близост. И липсата на истинност... И неизслушването, и
театъра.

Само аз знам как плаче - от всички тук.
И от всички тук - само тя остава неизживяна.

Помня как започна, как тръгна, как се стигна до тук,
само не мога да разбера как може един човек да бъде толкова сляп за
обичта в очите ми?

Или може би... и тя не е човек?

Имаме ли сили да казваме сбогом, когато обичаме???

I az iskah da pisha za tova, za obichta, za qrostta, no Nadejdata vinagi pobejdava. Shte uspeem s lubov leda i a stopim, zashtoto vtre ne e studeno, a krasivo, toplo, njejno... Dve sme, shte se spravim :*