Искам да излезна, да се разхождам, да пуша с нов маниер, да гледам дълбоко тревата и тъмното в промеждутъците й, да се движа, на малки колела, да полетя малко, да си сложа черен молив и да изглеждам пропаднала, някой да ме снима без да разбера, после случайно да ме види трети... Искам в парка, по улиците, през релсите, неспирно - дим, глъч, не чувам, възприемам, мисля, отчайвам се, мечтая, не съм аз, аз съм - нова ли? За малко ли е? Бати въздействащият филм!... Ужасен, не ми хареса. И пак се чувствам различно.



Решено е, излизам.