До дълбините на дълбокото...
До болка...
Свивам се на кълбо и се внедрявам в това усещане...
Залязвам като Луната и се възраждам, за да изпитам повече!
По-вътре в себе си!

То е това, всичкото...
В Слънцето и светлината му, в звездите, които са неприкосновени и крият своите тайни с хилядолетия, аз знам какво е...
То е във Вселената, цялата, в китарите и отблясъците, в тъмнината и кожата...
То е в благоуханието и да погълнеш сам себе си, когато си Любов,
че да погълнеш и другия...
Не е просто в нотите и по петолинията, то е вселенско... всебъдещо, всемирно, съзидателно...
Един път да мигне и когато отвори очите си да видиш онзи вечерен проблясък...!
Пронизващ, разказващ за всичкото...
Защото и нищото е част от всичко.
И се вплитаме един в друг... Съществата.
Колко красив е светът...
Да кацнеш на края му и да не отлетиш от там никога, никога!...
И след края на света...




Винаги, винаги, винаги, винаги, винаги, винаги, винаги, завинаги...
 



То не е да обичаш..., а да изпитваш Любов.