Трябва да уча. Но съм тук, сега, и пиша. Много дълбоко е и блика!... Най-началото, когато започна в мен - с представата за полята - рано сутрин, много късно нощем; хълмовете, облени в мисли... Приказката! - за мигли и бягащо момиче в бяло, в тъмнина, в страх. Четиринадесетте врати... Ключът!
   Сега вече знам... Водите в тъмнината и същото бяло, разливащо се по повърхнините... Летя!... И вярваМ!
   Сега вече знам. Дори, когато думите са малко черно на бяло като сега, а от вътре - цяло море! Вдъхновение...
   Сега вече знам - когато порасна, ще бъда с теб. До тогава... дръж улиците празни за мен...


...за Нас.