Не мога да пиша.
Никак, никак не мога.
А ужасно копнеят ръцете,
хванали по детски ума
и като глобус завъртяли го
в бясно тичане след пустини,
мостове, градини, нозе
и кръшната гръд
на полята...

Вдъхновяват ме поезии,
хора, лицата им,
извърнати в друга посока
и в трета извърнатите им души...
Вдъхновяват ме Любови,
понесени в ръце, във фунийки,
под дъжда тичащи къдрици,
между кипарисите
ум нестихнал, слух забравил
да бяга по друмища други,
освен на Любовта по друма...

Вдъхновяват ме спомени,
морета, в които
няма писма във бутилки,
вдъхновява ме Тя,
когато в просъница промечтава
да се събуди до мен -
по-красива от сняг,
по-бяла от есен...
Вдъхновяват ме ветровете,
играещи с прането ми нощем
и блузите, които намирам паднали
и мръсния балкон,
и звездите във тон,
които сутрин ги няма... в очите...

Нас една звезда ни сгрява -
страхуваме се от нея и бягаме,
правим си сенки,
под собствените си крием се,
обиждаме топлината,
мажем се с глупост от страх,
че утре ще сме по-звездни...
Че видиш ли, ще станем на прах
по-рано, от колкото е предречено...

Няма такива неща,
няма по-ранини, няма и закъснения,
въобще - има само обвивки...
В тях стихваме, в тях спим,
чрез тях пишем и дишаме...
в тях тлеят душите ни... задушени,
задушени от прокобния зов на Вселената -
тиха и свята, и шумна, и бездарно красива...

Никак не можем да пишем. Понеже не ние...
А думите сами се редят.
Понечваме да се обичаме,
после забравяме с тялото си как,
пък то това е най-чистата Любов...
с душата си само.... да обичаш... безмълвно.
Целуваме се по челата си,
по клепачите и с миглите танцуваме
преди да заспим.

После, отново в тях вплетени,
се събуждаме рано,
точно преди изгрева,
гримираме се в розово, после в оранжево,
после ридаем... впити цели в Слънцето,
вкопчили зорко сърцата си,
без ръце, без нозе, без глави...
сънуваме войни... после пък сънища...
сънуваме как спим, как се обичаме,
сънуваме еднакви сънища,
сънуваме себе си и Любов, и страхове, и болки,
само омраза не умеем да сънуваме,
и мъст. Понеже сме чисти...
чисти сме... понеже никак,
никак не можем да дишаме,
когато не можем,
никак не можем да пишем... сами...