И красотата на това, че някак след Теб не ми е студено. И цял ден мръзна, а пък вечерта става приятно прохладна и тъмнината е приятна, и релсите лъщят приказно и напомнят за летните пътувания от вас до нас и обратно. Искам да ти кажа, че си топлото. А аз съм твоето студено. И някъде там в Ямайка или в Индия, или в Дания, или извън този свят, всяка нощ преди сън, тихичко ще благославям студът и ще го моля да се промъква в завивките ти, защото те кара да се чувстваш добре, когато е мъничък. Аз ще бъда твоят мъничък студ.
Топло е...