Блогрол
1. Хаосът на Ерин (моята Чачина)
2. Син Нанна
3. Неповторима
4. (: Светът на Слънчевата :)
5. Моят прекрасен Джул ^^
6. Любов се пише с главна буква... Винаги!
7. Една шахматна дъска (Васич)
8. Тя...
9. ...и две бурканчета надежда.
10. Едната от двете капки (Мони)
11. Нейното море от красоти (Ивето)
12. Радост, лудост и няколко Усмивки (Гери)
13. Неговото море от недоизказано (Алекс)
14. Когато 17=8 (Хилката)
15. Блогът на Мишето
16. Майката на мойте братя
17. Късче красота...
18. Красота и симетрия в математиката
2. Син Нанна
3. Неповторима
4. (: Светът на Слънчевата :)
5. Моят прекрасен Джул ^^
6. Любов се пише с главна буква... Винаги!
7. Една шахматна дъска (Васич)
8. Тя...
9. ...и две бурканчета надежда.
10. Едната от двете капки (Мони)
11. Нейното море от красоти (Ивето)
12. Радост, лудост и няколко Усмивки (Гери)
13. Неговото море от недоизказано (Алекс)
14. Когато 17=8 (Хилката)
15. Блогът на Мишето
16. Майката на мойте братя
17. Късче красота...
18. Красота и симетрия в математиката
Постинг
31.10.2011 00:32 -
Търся си ключици
Автор: yanichka92
Категория: Изкуство
Прочетен: 561 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 05.12.2011 18:19
Прочетен: 561 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 05.12.2011 18:19
Имам си. Но си ги търся, някъде ги отвя времето... При едно черно-бяло куче са; спят. Липсват ми.
Искам при своите ключици. Там да се настаня през нощта - толкова съм изморена...
Ще се събудя преди изгрева. Ще ги обходя целите... С целувки и копнежи... Няма да те будя. Но ще си в просъница... Онази, резедавата... В най-красивите цветове на деня - точно преди той самият да се пробуди... Когато денят още е сънен... Тогава ще ги обхождам. И с погледите си ще вливам в тебе целия си свят... Теб ще вливам в теб. Че ти си свят цял един. Вселената е в устните ти... Очите ти не са звезди, а баобаби. Засадени върху астероида b612. Косите ти са моите вулкани... Има някъде там и слонове... А туптежът на сърцето ти... той е моята роза... Мъничката роза. В цялата тази необятна Вселена, която си ти...
Облегна ли глава на ключиците ти, чувам този туптеж. Опра ли ухо до ключиците ти - съм най-близо до своята роза... Тя ми говори... сънува ме. Моли за параван от времето и обстоятелствата. Моли за... мен...
Викам те.
Викам те... Къде са моите ключици? Мога ли отново в тях да заспя... в тъмнината... Завита с вълнистите вулкани... които само пред мен спускаш... Любов. моя. Вселена...
"Скоро..." ... - казвам си и мирно заспивам.
Ако не си го кажа, не заспивам до сутринта.
До преди резедавата просъница на Вселената.
Искам при своите ключици. Там да се настаня през нощта - толкова съм изморена...
Ще се събудя преди изгрева. Ще ги обходя целите... С целувки и копнежи... Няма да те будя. Но ще си в просъница... Онази, резедавата... В най-красивите цветове на деня - точно преди той самият да се пробуди... Когато денят още е сънен... Тогава ще ги обхождам. И с погледите си ще вливам в тебе целия си свят... Теб ще вливам в теб. Че ти си свят цял един. Вселената е в устните ти... Очите ти не са звезди, а баобаби. Засадени върху астероида b612. Косите ти са моите вулкани... Има някъде там и слонове... А туптежът на сърцето ти... той е моята роза... Мъничката роза. В цялата тази необятна Вселена, която си ти...
Облегна ли глава на ключиците ти, чувам този туптеж. Опра ли ухо до ключиците ти - съм най-близо до своята роза... Тя ми говори... сънува ме. Моли за параван от времето и обстоятелствата. Моли за... мен...
Викам те.
Викам те... Къде са моите ключици? Мога ли отново в тях да заспя... в тъмнината... Завита с вълнистите вулкани... които само пред мен спускаш... Любов. моя. Вселена...
"Скоро..." ... - казвам си и мирно заспивам.
Ако не си го кажа, не заспивам до сутринта.
До преди резедавата просъница на Вселената.
Няма коментари
