Пише ти се, но не знаеш какво. В повечето такива случаи просто започвам, пък после се оказват красиви неща.  В стомаха ми има твърде много храна и твърде малко пеперуди. Кучето ми ми досажда. С Нора ще ходим на Ибиза. А от цялата феаза никоган е ми е харесвала думата.  "brainchild". Сега остава само "Figment inspires..."  Замислям се, че в иронията, насочена към друргите, но може би най-вече в тази, насочена към себе си, се таи някаква толкова човешка злоба, че ми се повръща. Вместо да я изхрачиш цялата тая ненавист към себе си, генерираш още повече. Замислям се за други неща. За еклери с шоколадов крем, за децата от дома в Берковица. Спомням си за Васко, за дните в Садовец и започвам да се чудя дали някога отново ще ми е толкова хубаво. То не е лесно да си "възрастен". Спомням си Вили, Симона и Сузана, Били, Дайско, някакви хора от гимназията дето някога са означавали нещо. Някакви хора, които обичам все още по някакъв много особен начин. Да обичаш в забрава. Май така може да се нарича... И понеже блогът ми има функцията на дневник-календар, тук да си напомня - онази ден за пръв път срещнах Гергана. За пръв пътмай в този живот. А Анна от Австрия за пръв път срещнах на 1-ви април. Рожденият ден на Боряна. Боряна толкова ми е залипсвала...
Не ми липсва Веда Хауз. Ще ми се да добавя "ама никак!", но не е точно така. Инстинктивно се появява поривът да мина от там, да си направя един Милки Оолонг,  да прегръна Мария или Яна, да се надявам Мики да е там, за да прегърна и него. И Ива да се надявам да е там. Трите ми феи и моят фей. Веда Хауз остана с една фея по-малко. Ама аз завинаги си оставам чаена фея.
Празно ми е, леко безразлично. Хубаво е, защото е спокойно, непревъзбудено, несъсредоточено, разпръснато е... Но аз съм щастлива. Ще пребъдвам още по. Нещо заспивам. Отправям молитви за разни смешни неща от сорта на Поли и Толга да имат здрави стомаси в Индия, Йоана и Ани да бъдат завинаги заедно, Раде да стане по-послушна  улегнала, сестра ми да започне да "възпитава" Симона по-натурално и тортата-дъга за рождения ми ден да се получи хубава.
Следват красивите молитви. Всички да бъдат здрави, в мир и в Любов. Светът да го обгърне една звяездна хармония. Молитва по Вселената - да става още по-красива, да расте, да създава неспирно! Молитва за Земята. За всяко растение ивсяка птица. За всяка буболечка и за всеки покрив на къща. Някак спокойно мирно и тихо, обичам. Молитва по обичането ми. Никога да не спира. А само да расте... Да се превръща в Любов...
Не ти се проверява за правописни грешки. Сред пропуснатите запетаи, пробягва чувствоо за липсата на Ели. Рижавите й коси и красивия смях... Благословени да бъдем всички. Братовчедите й, леля й и чичо й, родителите й, приятелят й и неговите родители и комерсиалния му брат. Благословени да бъдем всички на този свят. Клепачите ми се затварят... Тихо, спокойно е. Неразвълнувано, когато пиша пост, за пръв път от много време. Кучето се е свило покорно в краката ми и диша просънищно. И така. В благословията си... нека всички за малко утихнем успокоени. Красиво е...