Блогрол
1. Хаосът на Ерин (моята Чачина)
2. Син Нанна
3. Неповторима
4. (: Светът на Слънчевата :)
5. Моят прекрасен Джул ^^
6. Любов се пише с главна буква... Винаги!
7. Една шахматна дъска (Васич)
8. Тя...
9. ...и две бурканчета надежда.
10. Едната от двете капки (Мони)
11. Нейното море от красоти (Ивето)
12. Радост, лудост и няколко Усмивки (Гери)
13. Неговото море от недоизказано (Алекс)
14. Когато 17=8 (Хилката)
15. Блогът на Мишето
16. Майката на мойте братя
17. Късче красота...
18. Красота и симетрия в математиката
2. Син Нанна
3. Неповторима
4. (: Светът на Слънчевата :)
5. Моят прекрасен Джул ^^
6. Любов се пише с главна буква... Винаги!
7. Една шахматна дъска (Васич)
8. Тя...
9. ...и две бурканчета надежда.
10. Едната от двете капки (Мони)
11. Нейното море от красоти (Ивето)
12. Радост, лудост и няколко Усмивки (Гери)
13. Неговото море от недоизказано (Алекс)
14. Когато 17=8 (Хилката)
15. Блогът на Мишето
16. Майката на мойте братя
17. Късче красота...
18. Красота и симетрия в математиката
Постинг
16.04.2013 19:57 -
Неподредени думи
Защото било е неизбежно.
Да ме вдъхновяваш до представи, които да се сбъдват.
Които да са така наситени с вяра, че да станат неизбежни. Самите те.
Защото пръстите ми са малки.
Изплети ми пръстен и кажи, че е било неизбежно.
Аз ще изплета плитка в косите ти и ще кажа, че Да, Любовта не тежи.
Никога не подстригвай косите си къси.
Изплети връзки за кожените ми сандали.
Завържи с тях нозете ми за своите.
Да няма вечер, заспиваща без теб.
Да няма свещ, угасваща без топлия ти дъх...
Да посрещам всяка утрин в ръцете на съня ти.
Защото било е неизбежно.
Да спра да сънувам, единствено до теб.
Единствено до теб, заспя ли, наистина да ми олекнат мислите.
"Не мога да заспивам сама. Сложете ме до дърво - ще го прегърна и ще заспя спокойно. Студено ми е да запивам сама. Поставете ме до вълк, ще го обгърна и ще засънувам гори и слънца, и луни. Празно ми е да заспивам сама. Внедрете ме в обятията на човек с чисто сърце и ще заспя непробудно. Трудно ми е да заспивам сама. Положете ме в ръцете на Любовта и няма да заспя цяла нощ, защото сърцето ми няма да спре да се вълнува, докато съм докосната в нея..."
Любовта докосна ме...
Да ме вдъхновяваш до представи, които да се сбъдват.
Които да са така наситени с вяра, че да станат неизбежни. Самите те.
Защото пръстите ми са малки.
Изплети ми пръстен и кажи, че е било неизбежно.
Аз ще изплета плитка в косите ти и ще кажа, че Да, Любовта не тежи.
Никога не подстригвай косите си къси.
Изплети връзки за кожените ми сандали.
Завържи с тях нозете ми за своите.
Да няма вечер, заспиваща без теб.
Да няма свещ, угасваща без топлия ти дъх...
Да посрещам всяка утрин в ръцете на съня ти.
Защото било е неизбежно.
Да спра да сънувам, единствено до теб.
Единствено до теб, заспя ли, наистина да ми олекнат мислите.
"Не мога да заспивам сама. Сложете ме до дърво - ще го прегърна и ще заспя спокойно. Студено ми е да запивам сама. Поставете ме до вълк, ще го обгърна и ще засънувам гори и слънца, и луни. Празно ми е да заспивам сама. Внедрете ме в обятията на човек с чисто сърце и ще заспя непробудно. Трудно ми е да заспивам сама. Положете ме в ръцете на Любовта и няма да заспя цяла нощ, защото сърцето ми няма да спре да се вълнува, докато съм докосната в нея..."
Любовта докосна ме...
Няма коментари