Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
29.04.2013 04:19 - Морфин. Нека.
Автор: yanichka92 Категория: Изкуство   
Прочетен: 1726 Коментари: 0 Гласове:
1



Какво да ти кажа. В крайна сметка женското начало надделява. Страхувам се да използвам думата "винаги". Така, както заместих "обичам" с "харесвам" преди 14-15 месеца. За толкова време една жена може да роди едно дете и да чака второ. Всичко се облива с един и същи силует. Стройната висока женска фигурна, с късата права коса. В светлина: Очите. Устните. Зъбите, наредени като някаква редица на съвършенството. Искрящото бяло някъде наоколо. Родилните болки са бели, те са светли, те са святи... Мъчи се, нещо от мен ще се роди. Събличаш якето, угасяш лампата. И започваш да пишеш...
   Има нещо иронично във всичкото това. Ирониите, които сами си правим. Неспособността да говориш за нищо друго, освен за две-три неща. Най-любимата тема - интимността. Конкретно или не. Наизустяваш бавно, учиш се бавно, всичките ти способности се забавят просто защото главата ти е погълната от едно и също. Искането. Желанието. Стремежът. Които превръщаш в цел. Това тук е много тайно. Не го чети. Просто е по-лесно да го напишеш тук, все едно си го пуснал по река, вместо да го напишеш на Уърд и все едно пак да си остане в теб. Идеята е нещата да бъдат общодостъпни, но все пак да си останат неоткрити. Свобода и демокрация. Сигурно звуча като Вики (дано не). Сигурно психическите отклонения на човек се проявяват след дълго бодърстване и лош сън преди това. Какво друго да сънувам. Едно и също. Сигурно това ми предстои и сега. Даже нямам търпение да заспя, за да видя. Сънуваш същия човек, до когото заспиваш. Нямаш активна гражданска позиция, а житейската си (доста активна, но не достатъчно ясна...) се изразява словом, но само устно. Чвуствата се пишат. Научих се. Или глупости. Емоциите са това, малките среднощни чудения.
   Тя е красива... Само това мога да ти кажа. Има бяла кожа с много белези навсякъде. 25 секунди. Има черна коса, кафяви очи, почти нищо невиждащи. Слаба е. Висока. Движи се различно. Когато гледа нещо под хоризонта й, свежда глава надолу.  Усмихва се прекрасно :) Има невероятно красиви ръце и странен смях. Почти типичен. Малко е затворена, много е неуверена. Натрапвани са й някакви неща. Много е фина. Крехка е. Чуплива е. Изглежда несломима. И може би е. В очите й се чете думата "щастие". Обича маслини. Умна е, интелигентна е, обича да се грижи. Трябва да помага, за да се чувства удовлетворена. Фрустрира я рутината. Страхува се малко от морето, от водата въобще. Чувствителна е. Свръхемоционална... Справя се все по-добре с "всемирната тъга", която я наляга от време на време. На 26 е. Не обича да се снима. Не го разбира... Не разбира снимането като цяло. Не разбира връзката си и защо не успява да се откъсне. Не я удовлетворяват неща като "за една нощ". И всъщност може да пее добре. Трябва да пее, за да започне да вярва. Има нужда да се отпусне. Тиха е. Мълчи и наблюдава мисли си някакви неща. Главата й не остава празна. Има малко портмоне. Не умее да изкарва пари. Не работи. Живее с родителите си. Обожава да пътува. Има кецове на адидас. Пуши отдавна. И има много бели зъби. Много е чиста. Винаги ухае добре. Смущава се от някакви малки неща. Опитва се да прикрие някакви белези. Сравнително издръжлива е на студ. Не е капризна в яденето. Рядко яде месо. И мълчи. Много мълчи. Отпуска сред по-малко хора. Отпуска се, когато ти си отпуснат. Гърлото й е празно. Повечето й опити някакви думи да се изплъзнат през него, завършват неуспешно. Все някой друг говори. А въпросите й са добри. Смела е, но не особено. Справя се добре с адреналина. Прекрасна е, когато е екзалтирана... Сви не особено свита. Спи като мен. Подлага ръцете си под главата си, спи на една страна, със свити колене. Става й лошо безпричинно. Има ниско кръвно и й причернява, когато стане рязко. Носи тъмни слънчеви очила. Слуша хубава музика. Радва се. Не й личи... Говори усмихнато :) Усмихвам се дори, когато смао се сетя. Прегръща хубаво. Прегръща искрено. Внимателна е. Грижовна е. Гледа да не наранява. Пренебрегва се. Мисли твърде много за другите. Понякога забравя да се храни. Май няма много трахове... Пуска нещата да минават през нея свободно. Не се замисля зза в бъдеще, когато живее сега. Живее на момента. Ама наистина. Има странни взаимоотношения с времето. Няма много тревоги. Не е под стрес. ЧУвства се изгубена. Има жълта риза, бяла риза на раета и бяла блуза на зелени раета. Носи широки дънки. Много е нежна... Изгежда грубовата. Зашитния механизъм на жената, която е екстремно крехка. Н ебих казала уязвима. И далеч не бих казала слаба или беззащитна. Ето - има защита. Да представлява друго. Да бърка хората със светлите си дрехи. И да - не понася чорапи с тъмен цвят. Майка й й сгъва чорапите по чифтове. Изглежда грубовата. Рядко можеш да видиш очите...
   Мига на пресекулки. Мига често. В светлите му очи може да се отрази целия свят... Нежен е. От някъде все стърчи по малко коса. Вятърът си играе пред лицето му и е много красив. Вижда красотата в почти всичко. Обича изчистените неща. Опитва се да разбира хората. Смирен е. Приготвя бързо багажа си, за няма и минута. Като малък не е обичал каймак и е обичал да яде слънчогледовите си семки направо с шлюпките. Няма майка. Любвеобилен е. Прегръща повече от прекрасно... Има страно чувство за хумор понякога. Малко е агресивен на моменти, но рядко. Таи гняв. Таи умора. Таи болки. Обича женското тяло. Мъничък е. Много е мъничък. Нисък е. Слаб е. Влюбва се лесно. Влюбва се силно. Привързва се, но се старае да не се обвързва с нещата, местата и съществата. Живее скромно. Не вярва в себе си, но знае, че може да бъде изключителен. Не бяга. Живее го. Умее да бъде тих. Знае много. Много чете. Диша. Учи. Пее... И ритъмът му е унасящ. Топъл е. Много е топъл...
   Уау. Сравнение между близко познанство от два месеца. И неблизко познанство от два дни. Не че за него не знам повече неща. И някак малките неща за човека го изграждат в теб. Поставени са основите. А какво съгражда от себе си една жена.. Разтваря ти се. Разгръща се... Пристига с разтворени обятия, посреща те с прегръдка. Не се стеснява, както и да е изглежда. Търпелива е, чака. Първо - поставя основите си почти мигновено. А после започва направо се детайлите! Стените се градят постепенно.
   Някак... При опознаването на една жена - ти съграждаш стени на основите, които тя е положила вече в теб, изграждаш я самата нея вътре в себе си, а тя сама прибавя детайлите, красотите, интересното. Когато опознаваш мъж, ти се налага само да буташ стени. Така го чувствам. Да го разлистиш на слоеве, понеже той е каквото е, една константа, подлежаща на промени, но не коренни. А Тя... Въпросната... Нея трябва да я изваеш... Да започнеш от сърцевината и да надграждаш отгоре... Да я изпишеш, да я изрисуваш, да я напишеш, да я изпееш, да я изчувстваш, да я измечтаеш, да я създадеш... Образът й е полупрозрачен... Върху лицето й винаги можеш да добавиш още една дума. Още един стих. Да насложиш мелодията. Историята. Да бъде една пълнота... Наречена Любов.
   Обаче... и Любов и нежност можеш да откриеш и в Него и в Нея. Вероятно просто има разновидности. Някаква подобна глупост.
   Избери си красота. Хвани си я. Улови си я като пеперуда и си я отглеждай. Внимавай как. Затвори си я в буркан. Потопи я във ваза. Култивирай си я в лехи - вкорени я. Закрепи я някак за себе си.

   Спри да се буташ напред. Седни си почини. Животът сам идва при теб. Като пеперуда... Каца. И ако не се опиташ да я "хванеш"... Ще те дари с това, за което е дошла. Ще снесе ларвите си сред косите ти... И след някакви дни от тях ще се излюпят красоти... Търпение. Почакай. Още мъничко...





Гласувай:
1



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yanichka92
Категория: Изкуство
Прочетен: 490341
Постинги: 423
Коментари: 355
Гласове: 3808
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031