"Защото:
аз не съм аз без думите си,
аз не съм аз без твоите."

Днес е хубав ден. Въздухът е изнервен, хората са изклюително благосклонни към това да галиш кучето им. Нищо не ме вълнува повече от първите истински домати за сезона. Сладки са. Не ме вълнуват художници, жени с къси коси и мъже с дълги. Не ме вълнуват кърлежи, детски градини, сесии. Чувствам се неудовлетворена. Lana Del Ray на макс. Не се срамувам, че слушам Лана.
Като цяло не искам да мисля за Германия. Идеята, че може да не видя Харалд ме изважда от равновесие. Не ми се плаче, не съм ядосана, не се страхувам - притеснявам се. Не мога да се оправям с мъже. Просто не зная как. Не и когато има потенциален шанс да изпитам някакви чувства към тях. А когато вече са на яве, нямам език. Нямам говорим език. Нямам думи. Нямам поглед. Мълча. Не зная. Чувствам се глупаво.
Отказвам да мисля, да размишлявам. Отказвам да ви чувствам всичките! Отказвам да ви усещам. Следващите няколко дни. Ако усепя за няколко дни, ще успея и за цял живот. По-малко да чувствам, по-малко да мисля. Това не е яростен бунт срещу себе си. А осъзнаване, че твърдето е ненужно. Че прекаленото емоции взимат връх и не мога да  дишам. Че тпрекаленото мислене взима връх и се обездвижвам.  Да се погрижа за себе си. Едно е да обичаш много хора. Друго постоянно да ги чувстваш и да ги мислиш. Поставям си за цел да се вълнувам по-малко. Да бъда зает човек следващите няколко дни. Да не ям повече от 30гр лешници на ден. Да се успокоя...