Блогрол
1. Хаосът на Ерин (моята Чачина)
2. Син Нанна
3. Неповторима
4. (: Светът на Слънчевата :)
5. Моят прекрасен Джул ^^
6. Любов се пише с главна буква... Винаги!
7. Една шахматна дъска (Васич)
8. Тя...
9. ...и две бурканчета надежда.
10. Едната от двете капки (Мони)
11. Нейното море от красоти (Ивето)
12. Радост, лудост и няколко Усмивки (Гери)
13. Неговото море от недоизказано (Алекс)
14. Когато 17=8 (Хилката)
15. Блогът на Мишето
16. Майката на мойте братя
17. Късче красота...
18. Красота и симетрия в математиката
2. Син Нанна
3. Неповторима
4. (: Светът на Слънчевата :)
5. Моят прекрасен Джул ^^
6. Любов се пише с главна буква... Винаги!
7. Една шахматна дъска (Васич)
8. Тя...
9. ...и две бурканчета надежда.
10. Едната от двете капки (Мони)
11. Нейното море от красоти (Ивето)
12. Радост, лудост и няколко Усмивки (Гери)
13. Неговото море от недоизказано (Алекс)
14. Когато 17=8 (Хилката)
15. Блогът на Мишето
16. Майката на мойте братя
17. Късче красота...
18. Красота и симетрия в математиката
Постинг
10.06.2008 21:03 -
Първи постинг... : )
Автор: yanichka92
Категория: Лични дневници
Прочетен: 3806 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 10.06.2008 23:56
Прочетен: 3806 Коментари: 1 Гласове:
2
Последна промяна: 10.06.2008 23:56
Хехе, това е първият ми постинг. : ) Осем и нещо вечерта е, Ауткаст се въртят вече половин час на плейъра, а аз се чудя какво да напиша по нататъка... Обикновено не се чудя много, много за каквото и да е било, но пък този път невъзможността да изразя с думи усещанията си, ми доставя удоволствие. Днес... получих поредната си шестица по литература. Веднъж в живота си съм получавала една петица по този предмет и една двойка по български (така и не научих местоименията...) и винаги съм изкарвала шестици. И въпреки че би трябвало да съм свикнала с този факт, тази шестица, точно днес, отново ми носи радост, а фактът, че нещо, към което съм привикнала все още ми носи радост, ми носи... още по-голяма радост!
Какво да кажа по-нататък... На вън Слънцето (винаги пиша "слънце" и "любов" с главни букви) скоро ще затвори клепачи и малкото светлина, с която ще продължава да озарява прашна София, ще оцвети небето във виолетово с лек розов отенък. За сега вън всичко все още е залтисто, след малко ще бъде оранжево, а паркът ще продължава да се зленее. След няколко минути разстелилите се "по ръба" на хоризонта облаци, ще заприличат на неизброими дъги, пръснати "по кръгозора" на уж толкова земния софиянец. За пореден път някой свободолюбив усмихнат млад човек, ще погледне небето и ще осъзнае, че свободата, за която купнее, не е в ръцете му. Но пък ще осъзнае, че все още притежава своето изконно право да си я воюва за нея. И после ще пребъде тъмнина. Около полунощ, може би минути преди да си легна, ще чуя как някой, може би същият този, погледнал с усмивка към лилавото небе, се прокрадва с плахи стъпки, пресичайки пустия булевард. После ще ускори крачка и вслушала се в ритъма й, аз ще разбера, че даденият човек е решил действително да си извоюва така желаната свобода. После ще се "шмугне" в тъмните треви на парка и ще се усмихне. Отново.
Често чувам този човек. Понякога решавам да се покажа от прозореца и да го видя. Има случаи, в които проскърцването на отварящия се прозорец, не е дарено с щастието да бъде чуто от самотника. Просто един млад лутащ се в нощта, търсейки... нищо повече от малко сила, за да реши. Разбира се, в последствие взетото решение, не променя факта, че младият продължава да се лута. Нито пък придава смисъл на лутането му. Поне в очите на други, провесили се над прозорците си в този час, хора от квартала. Може би и те търсят нещо. Или някого... Например детето си, което тази вечер няма да се прибере или пък просто полъха на вятъра, който е толкова свеж тук горе, около петия, шестия етаж...
А по някоя алея... Някой може би наистина странен се разхожда сам, въпреки че вали. Той не се лута. Няма това право, защото твърде рано е решил да си извоюва истинската свобода. Още преди да му е била отнета тази, с която е бил дарен, появявайки се на този свят. Бил е наивен. И е мислил, че в подобна вечер, лутайки си се така самичък ще вземе "правилното" решение. Били са той и Сумракът. И странникът се е пресегнал към някоя звезда и е грабнал Нейно Величество - Свободата си. Една малка подробност: за разлика от ТАЗИ вечер, тогава не е валяло, не е имало облаци, а само мрак, луна... и един несбръчкан странник. А да, и звезди. После - ръкааа, може би вик и грабеж. Господин странникът е откраднал Свобадата, която е щяла да му принадлежи съвсем скоро... Грешка! Същата която току що допусна младежът. А може би не?
Какво да кажа по-нататък... На вън Слънцето (винаги пиша "слънце" и "любов" с главни букви) скоро ще затвори клепачи и малкото светлина, с която ще продължава да озарява прашна София, ще оцвети небето във виолетово с лек розов отенък. За сега вън всичко все още е залтисто, след малко ще бъде оранжево, а паркът ще продължава да се зленее. След няколко минути разстелилите се "по ръба" на хоризонта облаци, ще заприличат на неизброими дъги, пръснати "по кръгозора" на уж толкова земния софиянец. За пореден път някой свободолюбив усмихнат млад човек, ще погледне небето и ще осъзнае, че свободата, за която купнее, не е в ръцете му. Но пък ще осъзнае, че все още притежава своето изконно право да си я воюва за нея. И после ще пребъде тъмнина. Около полунощ, може би минути преди да си легна, ще чуя как някой, може би същият този, погледнал с усмивка към лилавото небе, се прокрадва с плахи стъпки, пресичайки пустия булевард. После ще ускори крачка и вслушала се в ритъма й, аз ще разбера, че даденият човек е решил действително да си извоюва така желаната свобода. После ще се "шмугне" в тъмните треви на парка и ще се усмихне. Отново.
Често чувам този човек. Понякога решавам да се покажа от прозореца и да го видя. Има случаи, в които проскърцването на отварящия се прозорец, не е дарено с щастието да бъде чуто от самотника. Просто един млад лутащ се в нощта, търсейки... нищо повече от малко сила, за да реши. Разбира се, в последствие взетото решение, не променя факта, че младият продължава да се лута. Нито пък придава смисъл на лутането му. Поне в очите на други, провесили се над прозорците си в този час, хора от квартала. Може би и те търсят нещо. Или някого... Например детето си, което тази вечер няма да се прибере или пък просто полъха на вятъра, който е толкова свеж тук горе, около петия, шестия етаж...
А по някоя алея... Някой може би наистина странен се разхожда сам, въпреки че вали. Той не се лута. Няма това право, защото твърде рано е решил да си извоюва истинската свобода. Още преди да му е била отнета тази, с която е бил дарен, появявайки се на този свят. Бил е наивен. И е мислил, че в подобна вечер, лутайки си се така самичък ще вземе "правилното" решение. Били са той и Сумракът. И странникът се е пресегнал към някоя звезда и е грабнал Нейно Величество - Свободата си. Една малка подробност: за разлика от ТАЗИ вечер, тогава не е валяло, не е имало облаци, а само мрак, луна... и един несбръчкан странник. А да, и звезди. После - ръкааа, може би вик и грабеж. Господин странникът е откраднал Свобадата, която е щяла да му принадлежи съвсем скоро... Грешка! Същата която току що допусна младежът. А може би не?