Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
18.11.2008 18:19 - Опасни мисли... ама са си мои!
Автор: yanichka92 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 526 Коментари: 0 Гласове:
0



(специално за Вили - с повече многоточия

   Има моменти, в които се чувствам като Амели Пулен - с всички онези малки неща, които я радват и всички странни неща, които й се случват... често. Онези моменти, в които бъркаш с ръка в кесия, пълна с жито и това ти доставя от онези малките удоволствия, които човек забравя да си открадва в забързаното ежедневие. Онези, моменти, в които се усмихваш и оцветяваш стаята в убити наситени цветове, само както слънцето може да го направи в една залязваща сутрин или един изгряващ залез. Не си играя с думи, съвсем сериозно говоря. Вгледай се само... image ...ето за това става въпрос : )
   Точно преди малко си мислех колко ми е писнало да Знам, ама точно това "Знам", с главното "З", и бях на път да се откажа от тази си привилегия. Естествено се случи поредното странно нещо, което да ме разколебае, но наистина - все по-малко ми харесва и става все по-мъгливо. А иначе - случи ми се една песен. Не се бях сещала за нея повече от година и ми изникна днес по едно време от съзнанието като някой спомен от детството, отдавна забутан просто там, някъде... Междувпрочем, имах ужасен ден, нещо, което рядко ми се случва. Няма да отричам, че мрачината вън ми се струва подтискаща, но също толкова ме и вдъхновява. След като изгълтах няколко валериана (просто ми се наложи между двата часа по английски), в часа се заслушах в една любима песен, която слушам само, когато е мрачно. Верно, слушах толкова задълбочено единствено и само в опита си да не доловя НИТО една дума от меко казано разваления английски на учителката, но пък взех, че успях... Спомних си въпросът на брат ми, дали понякога не си създавам собствен филм, в който задвижвам всичко, както аз пожелая. Внедрих се и във въпроса, и в спомена. Стигнах до два извода: Не, рядко си създавам такива филми, в повечето случаи просто се вкарвам в тях и ги наблюдавам от страни, същевсременно. Имаше един лаф: "Не бъди страничен наблюдател, вкарай се във филма!" Използвам същите думи, за да докажа, че едното не изключва другото - друго от страните неща, които ме навестяват. Вторият извод бе: Не, рядко изпадам в състояния на съществуване единствено в света на спомените, но този ден не е такъв. Нито предходните, нито предстоящите ще са. Стоях вгледана в пространството зад прозореца, а навън - пак мрачно и тъмно. Точно като филм, а песента ми звучеше все така непроменливо филмираща. В същото време ми изникна името на другата песен, която нямах да си пусна на момента, но сега е ей там долу, под всички тези писмени излияния. Не всеки разбира какво е да ти се случи песен. Или да ти се случи число... Не всеки разбира, а някои дори не знаят какво е. 
- 14 ти отива!
- ...каза Яничка, все едно ми каза, че ми отиват блузи с голи рамене...
   Както и да е, просто вмятам тук-там разпокъсани спомени от разни разговори с едно момиче, на което наистина много му отиват блузи с голи рамене, особено ако са лилави :)! Почти колкото му отива числото 14.
   Та случи ми се тази песен. Ей сега, току що, преди минути. Шансът да я пуснат по телевизията, която общо взето най-рядко си пускам беше минимален - първо защото беше именно тази телевизия, второ, защото беше именно тази песен и трето, защото аз принципно не гледам телевизия. То и сега не гледах, но онази машина с хора вътре в нея, беше оставена просто кротко да си бучи. Не вярвам в съвпадения и не вярвам, че случайно ми се случи песента. Не вярвам, че сега е времето да се откажа от мойто Знам с голямо главно "З". Не вярвам, че сега е времето да се плаша от мислите си и разните неща, които нахлуват в тях от време на време, защото сега ми предстои да бъда смела, а и успявам да бъда, видиш ли... А колкото до времето - може би единственото нещо, което идеално си знае работата. То ли ме изпитва или аз сама себе си като си го удължавам, не зная, но наистина, отново почна да лети страааашно бавно... Не се страхувам от това, но се дразня. Върша какво ли не, уплътнявам го, и пак имам предостатъчно свободно време. Дразни ме монотонността, с която се провлачва. Ето сега, след седмици, намерих време и да напиша един пост, на който гледам като на нещо, смислено. Напоследък бях преизпълнена с постове (изписани или не) без никакъв смисъл, а и от такива мисли... Мисли без смисъл? Да, и такива има. Празни мисли, празни думи, празни погледи, празни лица, липсваха ми усмивките по лицата на хората. А защо пиша в минало време, е бога ми и представа си нямам. Днеска пак наблюдавах от страни хората в трамвая и констатирах на ум липсата на положителност в погледите, в усмивките им, които въобще ги нямаше... После се сещах, че по моето лице се е проплъзнала не много по-различна физиономия и правих усилието да се усмихна на някого, ей така на сила. А да, и това също успявах да го направя. И сега малко в сегашно време, защото горните неща са както в скорошното минало (днес и вчера например), така и  това, което ще ми се случва утре. Е, да, пак Знам, но има ли смисъл да бягам? Винаги има смисъл. Може би е безмислен смисъл? ...а може би не... :)
   Хаха, танцува ми се със слънцето по някоя малка уличка с чадър на точки в ръка. Чадър, защото искам да ръми! Ама то не пречи да има слънце. Искам да пея френски шансон по синееща се рокля, на токчета и с цветя в косите, разхождайки се по същата малка тясна уличка! Искам да изпитвам ненавист към високите сиви сгради около мен, които тъмнят измокрените павета и да извръщам глава нагоре, към хората които ме гледат от терасите с насмешка. Искам, но не съм в Париж, нито в Ним, а никъде другаде не ми се ходи. Освен това, ...не мога да ходя на токчета. Ще се науча! Ще си купя синя рокля на цветя и чадър на точки и ще замина за Франция. Още тази пролет! Няма да съм сама, обаче. С тебе ще съм! ...a ти? Кой си?



Тагове:   мои,   мисли,   опасни,


Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: yanichka92
Категория: Изкуство
Прочетен: 490354
Постинги: 423
Коментари: 355
Гласове: 3808
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031