Твърде малки, твърде непосилни.

Затова...
Ще полетя...
Над дъгата...
Извън Земята...
За да ти донеса...
...достоверност.

Искам да пропътувам пътя до Слънцето,
да го докосна, да се опаря.
Ще си потърся и ще си намеря ръкохватки,
за да мога да го погаля...

Искам да ви обеля Слънцето
и със силата, с която избухва -
ето толкова силно ви обичам.

...ако Любвта може да се измерва...
...или поне Обичта...
...ето толкова.

Искам да го разрежа това Слънце,
за да стигна до течните му недра,
да ви извадя от там горещина.

Ще ви я поднеса в стъклена купа,
ще се разлива, дано не изстине по пътя...

И колкото горещо е сърцето на Слънцето -
ето толкова градуса ви обичам и аз.
Понеже в него всичко е безкрайно...

И дори пламъците са безначални,
и с красотата, с която изригват -
със същата тази ви обичам.

И точно преди да го обгърна отново
с парещата обвивка - точно тогава
погледнете към него и вижте как сияе...

Ще сияе по-ярко от всякога
и ще направи света ви необятно Слънчев!...

Искам после да завия Слънцето,
за да го стопля - и него, красиво...
И да събера шепа огнени пръски за спомен.

Искам после да се завърна -
пречистена, светла и по-крилата,
да се приземявам като пчела.

Пчелите са Слънчеви творения -
свободни Слънчеви частици, които
са извечно щастливи. Уникални.

Кацам ето, в нечия длан и светя!
Оглеждам се в зениците ви, разпилявам
по отраженията си горещината и повтарям...

...ето толкова ви обичам...
...ето толкова...
...че и повече.

Силно, стилно и докосващо! Поздрави!

Дано всеки някога срещне такива хора, които го накарат да изпитва всичко това...