Открих теб, открих безброите ти лица и все още не знам как да възприемам всяко от тях. Открих какво е да ми се плаче дни наред, но да се сдържам, за да не се чувстваш виновен. Виновен си. По възможно най-прекрасния начин! И преоткрих какво е да ми се плаче без да знам защо. СЛЕД като се върнах, открих, че мога да пиша без пунктуационни грешки, въпреки че не виждам клавишите от плач. : )
   Написах го. И спрях да плача. Фактът, че това ми е странно, ми доказва, че дори аз не се познавам толкова добре. Но ти попита какво се промени. Не зная... Аз се промених, маниерите ми, мислите ми, съзнанието ми, усмивката ми, страстта ми, слънцето се промени...
   Обичам дъха ти, обичам погледа ти, обичам цветовете на ирисите ти, обичам мириса на косата ти, обичам допира ти, обичам съня ти, обичам тъмнината, която не успява да те погълне и в най-дълбоките часове на нощта, обичам изгрева, побиращ се в дланта ти, обичам въпросите ти, обичам да се оглеждам в зениците ти, обичам вятъра, когато ме държиш за ръка, обичам спокойствието, което никога никой не ми е носил, обичам думите ти, обичам гласа ти, обичам небето ти, обичам сълзите ти, които жадувам да вкуся, обичам това, че целуваш очите ми, когато тънат в спомени, обичам, че обичаш солта им, обичам да танцуваш с мен, обичам страховете ти, обичам,... обичам,... обичам... май те обичам.
   Научих се да не съжалявам за нищо или поне да се опитвам. Мисля, че току що направих признание, което не ти е непознато. Мисля, че няма да съжалявам, че съм го направила. : )


Очи красиви без сълзи
питат пак "Обичаш ли?"


Помни.

Едно от най-красивите любовни признания!!! Възхитен съм!

naistina ima neshta, v koito nqmash ravna...umeesh da burkash v dushite na horata=)