Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
03.10.2008 20:08 - За blog.bg // Roxette - Waiting For The Rain : )
Автор: yanichka92 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1050 Коментари: 1 Гласове:
0


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg

   Оооо, колко е хубаво да можеш да пишеш свободно!... Да пишеш с мисълта, че ще бъде прочетено от практически непознати хора, за които знаеш много повече, отколкото повечето им приятели. Не заради друго, просто част така нречените "блогъри" пишат в блога си едва ли не тайно от познатите си, дори по-близки приятели... Зная, че в момента далеч не визирам само себе си. Напоследък се замислих да изневеря на blog.bg и да си направя блог на друго място. Не беше сериозна мисъл, но стигнах до 3 извода: 1. Писнало ми е от нови начала; 2. Другите блогове могат да дават повече възможности, но пък изгубваш читатели, на които си държал, а и съответно губиш навика си да четеш тяхните творби; 3. И в другите сайтове е пълно с блогъри, които по този начин са намерили своето място на неприкосновеност, което не биха искали да става достояние на обкръжението им.
   За това смело твърдя, че има хора тук, за които знам повече от така наречените им приятели, които разбирам вероятно по-добре от тях, защото разкриват истинската страна на душите си именно тук. Или поне се опитват... О, да, хубаво е да можеш дапишеш свободно!
   Та така rembo беше решил, че още на 19 август се връщам след дъъълга пауза. Стана по-дълга от нужното, в един момент почнах да пиша върху всяко листче, на което има свободно място. Попринцип това ми е навик, но сега надвиших способността си да надраскам всяко празно местенце... Но има и по-лошо от това, че не издържах и си надрасках бележника... - просто издишах. Не мога все още да разбера каква е разликата за психиката ми дали това, което пиша е публикувано тук или не - явно пиша не само, за да изливам емоции от себе си... Ккато и да е, въпросните емоции станаха много, много, много, много, много, много, много, много и накрая буквално издишах целия въздух, който можех да поема. И останах без въздух. За около два часа. Няма такъв рев... В смисъл имаше - миналата година по това време, даже не можеше да се сравнява с рева от юли месец... Да, пак беше задушевен, пак точната причина ми беше неизвестна и пак ...О, Боже, седя и пиша за "рева" си... Мразя думата "рев", не ми харесва. А и той си е мой, кой го интересува как плача?! В същност вече няма значение, няма да изтрия последните си изречения. Има хора, които ги интересува, въпреки че не четат тук. Няма и да четат - не искам! Мога и да си пиша, за каквото си поискам, за каквото имам нужда, без да бъда спряна - свобода!... : ) : ) : ) : ) : )
   А иначе не съм спряла да чета постовете на хората, които са ми в блогрол-а. Почтит не съм гласувала, не съм писала коментари, нямаше кога; имах ли възможност да се добера до компютър, просто четях максимално, колкото мога и асимилирах после. След като публикувам този пост, ще публикувам още един - четвърти за днес. Ще бъде много специален. И разбираем само от майка ми, ако тя изобщо си спомня... Би бил разбираем от няколко човека, които обичам, но и те не четат тук. Постът ще е един вид писмо, недовършено естествено... И този, за когото е предназначено нямам и бегла представа дали помни достатъчно добре думите си, за да се усети, че би трябвало да е получателя. Публикувам го, с поредния си опит да си докажа, че имам сърце да рискуам. Много рискувам с това си действие и все пак мисля, че нямам какво да губя ако го направя :) Така че не знам и дали това може да се нарече точно риск, но достатъчно изговорих за това писмо още преди да го постна, предостатъчно. Иначе става дума за писмото, за което заговорих в миналия пост. Също така, сед като публикувам и този, и следващия пост, ще взема окончателно решение дали да публикувам, нещата, които последните дни запълниха новите ми тетрадки, които се изливаха от мене през часовете (особено в часа по история), и дали изобщо ще ги напечатвам. Зависи от дозата мързел, от времето, което имам, зависи от решителността ми и т.н. Междувременно успях да възстановя старите файлове и може би ще публикувам част от тях, но това за по-напред. Но продължава да ми се пише... Искам моята си музика, тъмнина, компютъра си и седем дена, в които да не спра да пиша! Няма как... Днес съм болна и не ходих на учиище, опитах се да направя нещо подобно, но по-скоро се отдадох на четене на чужди блове... Няма да е зле да си поприпомня и моят собствен какво съдържа, изобщо не си спомням добре какво съм писала... 
   Извинявам се ако има правописни грешки, няма сега да си проверявам поста за такива. Забелязах, че клавиатурата ми е започнала да се прецаква и ако има грешки, то това се дължи на нея. А и аз съм отвикнала да пиша така бързо. Нищо,... ще свикна пак :) Даже нямам търпение да свикна! :D
   Оооо, колко е хубаво да можеш да пишеш свободно!...
  



Тагове:   BG,   Blog,   RAIN,


Гласувай:
0



1. cefulesteven - :)))))
03.10.2008 20:18
:)))))
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yanichka92
Категория: Изкуство
Прочетен: 490360
Постинги: 423
Коментари: 355
Гласове: 3808
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031