Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
23.10.2008 21:02 - Телеграма до един непознат
Автор: yanichka92 Категория: Лични дневници   
Прочетен: 1218 Коментари: 4 Гласове:
0



   Добро "утро" и на теб! J  Малко е следобед, ама няма да обръщаш внимание, утрото е нещо много относително, за разлика от сутринта. Както и да е, ти се радвай, че не "Добро" е в кавички... Защото вярвам, че наистина е добро - утрото-следобед. Няма да питам "Как спа?", зная. Не зная обаче, как точно успя да се събудиш... И те моля, разкажи ми! :) Защо, питаш? О, страннико, позволи да ти разкажа първо аз...
   "Нарисувай ми една овца." - каза Малкият принц. Звучи детско и наивно, а колко хора вярват, че таи дълбок смисъл! Нищо чудно, де... Екзюпери ми е любим автор, едва ли не влага замисъл в която и да е своя фраза. Но на страна от хората, нечели "Малкият принц", има такива, които са я чели неведнъж и я смятат за наивна. "Ах, колко жалко за тях!" - казвам си аз. Обаче наивността е нещо толкова относително... Почти колкото реалността - зависи от гледните точки, а те се равняват на броя създания, съставляващи човечеството. Не става дума само за наивност и красота - в тая сфера ще въртя разказа си, но нека те подготвя, че ще засегна областта, наречена "заблуда". Предупреждавам, защото не зная дали това не е твърде болна тема за теб, все пак току що се събуди... :) Дано да си от тези, които се възстановяват бързо. Защото те моля за адекватна помощ, а кой друг би ми я дал по-добре от един доскорошен наивник, който също е бил потънал в безвремието и заблудеността си? Ще се опитам да използвам по-малко кавички. И така...
   ...Сега, нека ти разкажа. Тя има дълга рижава коса, спускаща се на букли (като на принцесите от приказките), стърчащ бритон, тъмно... (да започна от външния вид) ...тъмно кафяви очи, къси ситни мигли, с които обожава да пърха, гъсти тъмни вежди, които често бърчи, елипсовидно сияйно лице с мека бяло-розова кожа, прекрасни тъмно-розови устни и изящна детска усмивка. Много е слънчева. Ама наистина! Жизнерадостна е, игрива, фина и много много крехка. Всъщност е олицетворение на три неща: на пролетта, на радостта и на слънцето, онова дето го има по детските рисунки. Ръцете и са нежни, има слабо, изваяно телце, нозете й са вечно подскачащи, танцуващи, винаги се движи в ритъм! Колкото е "шматкава", толкова е и затворена. Не много общителна, но често успява да завладее нечии интерес с вечната си бодрост. Тя се показва пред "другите", тези, които не нарича "близки", само в жизнено състояние и не желае апатията или самосъжалението й да стават чуждо достояние. Както и да е, да наблегна над това каква е всъщност, такава каквато я познавам аз, а аз я познавам много добре. Няма да отсъждам умна ли е или не, красива ли е или не, умее ли да бъде щастлива или не. Невинна е, много невинна. Една такава детска, лъчиста, презипълваща с живот невинност, присъща й до такава степен, че направо омайва с нея... Непорочна до невъзможност, рядко докосвала се до мъжко тяло, студена към повечето момчета - приятели, познати, брат й... Излъчва топлота, обаче. Ролята на пролет идеално й приляга, а пролетта, пременена в бялата си рокля на многобройни малки розови цветчета, блиска топлина и свежест. Ето точно такава е Тя. А, да, и МНОГО Наивна. Ама точно Наивна, с главно "Н"... Изключително заблудено същество е... в стремежа си да бъде "добра" и "послушна" Богому, прави ненормални неща. А по-важното е, че не прави никога нищо, с което  би могла да "наруши" въпросните доброта и послушност. И вяра най-вече... Брани вярата си само пред избрани хора. Иначе си вярва, че с нищо не става по-малко добра, или си вярва, че прави УСПЕШНИ опити това да е така. Би било грубо да кажа, че не успява, при положение, че действително се старае на максимум, все пак няма как да успее изцяло... А ако трябва да я сравнявам с хората около нас, а и с мен самата - си е същински ангел! ...И именно това ме плаши - както и още няколко човека около нея. Затормозени сме от мисълта как да постъпим, как да се държим, какво да кажем, как да го кажем - за мен лично това е нещо абсолютно нетипично и рядко допустимо. Държа да съм пряма и съм много привързана към откровеността... Но мен ме зарежи, отново към същността й на ангел. Сега като се замисля, на Хелоин реши да се маскира като ангелче. Обаче това е, Тя може да дойде с черни дънки, любимата си кафяво-синя блуза на флорални мотиви и пак да си личи, че влиза в ролята на ангелче. Е,... едни криле няма да са излишни, но няма нужда и от ореол, той просто се вижда над нея! Силно би било да кажа, че това ме ужасява, напротив - главно това ме влече към нея, тегли ме като магнит и ме кара всеки един път щом я видя да я обиквам повече и повече. И да, това АЗ го казах, колкото и да не си вярвам, но е факт - обичам я, усещам я като ангел, като слънчице, като приятел, готов винаги да изслуша и да даде съвет, когато й бъде поискан. Тя чете по очите кой има нужда да говори с нея, просто защото, колкото лош оратор е, толкова е и прекрасен слушател - не точно кошче за душевни отпадъци, но да, нещо подобно. Дали е добър събеседник, това все още не мога да определя с точност, но имай предвид, че колкото и рядко да се случва, умее да срива с думи. Особено ако и се натрупа. Често й кипва, но е много сдържана. Изкарва си го с нервност, тръшкане, не и с крясъци. Може би и на това трябва да се научи... В момента ме е яд колко по детски почнах да пиша поста - точно като съчинение-описание от 3-ти клас, тогава пишех и по-дълги изречения от тези. Но сега се научих на лаконичност. И се опитвам да науча и нея. Обаче не знам как... Не смея да кажа, че е болна амбиция. Не смея да кажа, че не знае как да обича. Не смея да кажа, че е по-обсебена, от колкото аз бях. Не смея да кажа, че не знае много неща как се правят. И не смея да кажа, че постъпките й са в състояние да влудят всеки. Смея да кажа, че й се възхищавам за много неща, че има на какво да научи всеки един от нас, че я обичам, безкрайно много, че ме е страх... да се приближа достатъчно, за да й дам тласък към пробуждането, към осъзнаването. Може би се бъркаме, всички ние, и нищо не е толкова критично, колкото изглежда, но след като го усеща и не много по-малко заблудената й майка, значи, вероятно наистина е сериозно - точно такова, каквото е и в очите на нас - близките й и не толкова близки, загрижени за нея хора, които с любов се наричаме нейни приятели и спътници в този етап от живота й. Не става дума за това да преодолеем страха си или как да изглеждаме по-малко плахи и повече уверени, за да я променим; става дума за това дали можем да я тласнем изобщо, и дори и да не можем - КАК да се събуди тя самата... Защото иначе не би било истинско. 
   Не ти описах много реално нито нея, нито пък подробно ситуацията около нея. Но както вече споменах - реалността е нещо невероятно относително, а подробностите могат да бъдат гъвкави и изменчиви. Дано все пак, непознати човече, успея първо да те намеря; после, дано ти имаш търпението да разбереш сам себе си и да успееш в крайна сметка да ми разкажеш как се спаси. Знаеш ли, търся те! И наистина много се надявам да те има тук някъде и в този зов за помощ, да откриеш един нов вид удволетворение - удволетворението не просто да помогнеш, а и преди това да отвърнеш с разбиране. Съмнявам се да си пропит с мъдрост, зависи от това колко време си загубил в заблуда, но кой знае... Надеждата умира последна.
J И ако не чак толкова скоро си се събудил, дано това означава само, че ще успееш да ми дадеш един още по-трезвен отговор и дано спомените ти все пак са скоро опреснени. Ако е така, прости за това, че честитя събуждането ти със закъснение, но ето... може би точно в този момент, в който натиснах и тази буква от клавиатурата, още един човек се е събудил, за да открие прелестите на живота - такъв, какъвто относително е, за да открие прелестите на собствения си свят - такъв, какъвто иска да бъде той. Да му е честито и нека, ако и той случайно намери това послание, събере смелост да помогне. Защото зная, не е лесно. Не питай от къде - зная. По-скоро помня, не всеки помни, но почти всеки таи това си знание. Просто защото въпросният "почти всеки" е минал по пътя на пробуждането, също като нас с теб... Но аз търся точно теб! 
   И пак те моля, разкажи ми!
J



Жив си, не забравяй, духът не остарява, в миг си от вечността... Да се събудиш не значи, че си буден - влюбен си във труден път, а лесният е в теб и не може да бъде загубен!
Събуждаш се и този ден красив блести в очите ти...   



Тагове:   непознат,   телеграма,


Гласувай:
0



Следващ постинг
Предишен постинг

1. анонимен - smqh se mnogo, poznah sebe si. . . . v ...
23.10.2008 21:35
smqh se mnogo,poznah sebe si.... v sremeja si da bade dobra, pravi nenormalni ne6ta.... ami taka e.... ne go pravq naro4no...
цитирай
2. viki11 - НЕ мисля, че задачата ни е да правим ...
23.10.2008 23:15
НЕ мисля, че задачата ни е да правим другите добри. Задачата ни е да работим върху СЕБЕ СИ.
цитирай
3. анонимен - kam viki11. . . . prav si. . . trqbva da ...
24.10.2008 09:17
kam viki11....prav si...trqbva da rabotim varhu sebe si.... no za6to da ne napravi6 i dobro, nali znae6 , 4e kato se usmihne6 i otsre6nata strana kato otrajenie pravi sa6toto...
цитирай
4. ivanita - не съм убедена ,че съм схванала точно,
01.11.2008 23:18
но според мен на девойката и е нужна цел -проста и конкретна цел-за която да се бори или проект,който тя ръководи и се налага да "координира"волите на участниците в проекта-така- не може да бъде добра към всички/особено ако идеята е акция пробуждане/-но целта е лична-неможеш просто така да и я вмениш,а проект с доброволци в акцията,колкото и да е остроумен , винаги носи риска някой да сподели причината и тя да се почувства зле...та каквото и да предприемете-нека да е максимално естествено... преди време бях учител и си спомням,че на "лотариен" принцип подобно момиче беше координатор на гупа от 7-8 човека....действа!
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: yanichka92
Категория: Изкуство
Прочетен: 490153
Постинги: 423
Коментари: 355
Гласове: 3808
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031