Опитвам се да не ти казвам някакви неща. Старая се да премълчавам емоциите и мислите си, защото всъщност изобщо не те интересуват. И още по-малко те засягат. От време на време се замислям кого всъщност го интересуват емоциите и мислите ми. Замислям се и че трябва аз самата да спра да се интересувам от тях. Твърде много енергия, вложена в излишни неща. А ненужните неща за какво са.. Дали са някакъв вид уроци... Както и да е. По-малко да чувстваме, по-малко да мислим. Да си починат и душата, и тялото. И мозъка. И сърцето. Да спрем да се страхуваме от празнина.
Да се научим на търпение.
И да довършвам нещата до истински край.