Питаш ме какво ме вдъхновява?

Това, че имам всичко.
Това, че все още има неща, които искам повече от всичко.
Това, че ги имам.
Това, че ще ги имам.
Това, че ще поискам и още.
Това, че ще получа.
Това, че няма да получа съвсем.
Това, че тайните ми остават скрити. 

Как да ти кажа...? "С думи не мога да цапам чувството". Как да ти опиша? Усещания биват ли обрисувани? ...Някога, изобщо?!

Дълбочината на това, което чувствам ме вдъхновява.
И усещането, че все още дишам...
Това, че той още чака своя пост.
И невъзможността ми да го излея...
Вдъхновяват ме далечината и мракът, и дворецът, и неговата кула и елмазът, и стъклотo.
И усещането за недостижимост...
И тъмно русите й коси.
Вдъхновява ме морето.
Страховете ми и ветровете в тях.
Вдъхновявам се сама от себе си.
Вдъхновява ме тъмнината,
мракът ме предразполага...

Питаш ме какво ме вдъхновява.

Песента. И споменът от нея.
Вдъхновява ме малкото дете, спящо в ръцете на майка си.
И клаксонът на автобуса, който го събужда.
Вдъхновява ме прахът, разпръснал се от килима.
И как полита нагоре...
Вдъхновява ме черно-бялата й снимка.
И свещта на другата.
Вдъхновяваш ме ти, който така и не ми зададе този въпрос.
Вдъхновява ме Усмивката на Миша.
И това как ми напомня за Мила...
И това, че къдриците говорят много.
Вдъхновява ме забавеният каданс.
И анфасът на Делян...
Мисълта за очите на онези две същества.
Крясъка на чaйките, който вече не чувам.
Вдъхновява ме зората...
Самото вдъхновение ме вдъхновява!
Полетът, синьото (не това синьо), шахматната дъска...
Ето това. Изпълва!
Вдъхновява ме болката в краката.
И студът.
Мила, моя... Вдъхновява ме тялото ти.
И нейните цветя, чиито разклонения преливат в твоите извивки.
Вдъхновява ме това колко обичам.
Това как се Любувам. Че оценявам.
И разходките в парка следобедите.
И шарената сянка!
Вдъхновява ме зеленото.
И за пръв път ме вдъхновява есента!
:)
Вдъхновяват ме Усмивките.
И тъжните погледи.
Истеричният смях!
Лаят и мръсните лапи.
Вдъхновява ме нежността...
И дантелата.
Вдъхновяват ме клавишите.
И това как ще избухна в думи!...
Вдъхновява ме как искам да споделя.
Да говоря.
Да пиша, без да описвам. Без да бъда разбрана от всички.
Влюбена съм...
И да не бях, пак щях да бъда вдъхновена.
Но сега... го умножавам по броя на звездите.
И обърнатата осмица е най-добрият ми приятел...
Защото така свободно не съм писала!
Защото ще говоря.

Вдъхновява ме думата "спомен". "Помня"...
Вдъхновява ме и презрението.

Нарисувай ми... Истината ли? Обикнах. Мисля си... Усмивките ви са безценни!
Вдъхновява ме топлината на прегръдката.
И сладките думи.
И загрижеността, която отхвърлям, а ми липсва, когато я няма :)
Вдъхновява ме датата 19 октомври. И цифрата 8...
Искам да ти напиша писмо.
А иначе просто ще мълча... И ще слушам.
И ще поглъщам - светлината!

Утре няма да ме има тук. Ще ти пиша смс и ще те поздравя с някоя песен.
Ще се запитам кога ли ще ми се обади. Какъв ли ще е гласът му...
Пак ще мина покрай ъгъла на Сливница и Раковска.
И ще си спомня - "Ти си знаеш".

Имам да уча по история...
Това не ме вдъхновява.
Отивам да спя и сама ще стопля чаршафите си.
Клавиатурата ми се разваля... Неадекватност...
Вдъхновява ме жуженето на комара, който след малко ще убия.
И късметът.
Вдъхновява ме как ме зове сънят
и ръката му, която ми затваря очите.
Новият таг също.
Вдъхновява ме как ще изтрия тези глупости още утре.
И това как не искам.
И няма.

Ето това наистина ме вдъхнови! Ако искаш вярвай, но сърцето ми се разтуптя. Изключително завладяващо е. Но толкова бързо свърши! Едва понечих да мигна и последната точка сложи края на магията.