Направих си още една от онези безмислени сметки от сорта на "1, 2, 3, 4, 5, 6, 7... 9 облака на небето!" ( : Сметнах, че на профила на горе-долу всеки четвърти от абонатите ми в скайп, пише "Обичам те!" - обикновено с удивителни, а понякога и с главни букви. Същата тази вечер, ще подаря песен на онази, към която се обръщам със " слънчева" :)

When you feel your heart"s guarded
And you see the break started
When the clouds have all departed
You"ll be right here with me!

When your tears have dried from crying
And the world has turned to silent
When the clouds have all departed
You"ll be right here with me!

   Прегръщам я и казвам на всички със свойто осъдително твърдение, че е срамно да не си голям: там някъде се таи завидата им, че е съхранила детското в себе си и не се доближава до онова, толкова присъщо на човека, побъркващо понякога чувство - да искаш именно това, което нямаш. И знае какво иска, ДО КРАЙ, било то невъзможно в чуждите очи. 
   На всеки му се случва да се загуби и да не знае какво иска. И често този Всеки се обърква и почва да желае това, което му липсва, което никога не е имал или което изгубил веднъж, няма да притежава повече. Обаче за това, Всеки трябва да си има по един Някой, който винаги да бъде ТАМ, или поне да се старае. Честно ли? "Надявам се винаги да бъда до теб..." - изобщо не ми звучеше правдоподобно и така и не се научих да вярвам във винаги... боли ме от това, но не ме интересува там ли ми е грешката, за мен е важно, че вярвам в своя "някой ден". Важно е, че имам наивното винаги, в дланта на ръката й и, че има за кого с Любов винаги да бъда ТАМ. Моето винаги обхваща само още няколко години, но пък нека останат красиви... Нека бъдат изживяни от - до, с всичките си радости и тегоби, с всичките усмивки, с всяко "Обичам те!", с Всеки, който трябва да пожелаем и да не получим, с Всеки, който ще мине през нас, с Всеки първи, с Всеки последен, с Всеки, който обещава да е винаги ТАМ, с всички сълзи, с всяка прегръдка, с всеки крясък, с всеки звук на счупено, с всеки написан пост, с всяко изпитано безсилие, с всяка празна ярост, с всяка празнина за запълване, с всяка болка, с всеки озарен поглед, който няма да се повтори, с всяка лъжа, с всеки миг на откровение и с всеки лъжец, с всичко, което ще отмине и ще остане завинаги ТАМ, в тези само още няколко години, които ...нека бъдат красиви! 
   Знам, че те разплаках. Ей, слънчева... с обич за теб! :)

neznam , no men uspq da me razpla4e6..pozdrav edna pesni4ka nova na non4o vodeni4arov..kazva se .. zavisi....

Мен ... днес ... не ме разплака.

Липсва ти вяра. Винаги "няколко години" е несигурно. На теб ти убягва това. Както някога е било несигурно, че човекът ще лети в небето, камо ли пък ... в КОСМОСА.

Защо да не потърсим в другата възможност, по трудната. Да не са няколко години. Потърси.

Иначе ми хараса, важно е какви са, не колко.
Всеки ден си отиват хора, единствени деца на родители, самотници, глава на семейство. А те дори не знаят за това предварително. Сигурно е ужасно да те изненадат с нещо толкова важно.

Може и да съм ненормална, но аз предпочитам да знам.
Е, на мен не ми е гарантирано, но си знам. :)

Но има дни, в които този текст може да звучи повече от разплакващо.

Нека ВИНАГИ да е до теб.