Искам да ме снимаш... Как лежа,  обгърната от светлината.
Въплащавайки във нея мислите... 




 Искам да те снимам. Как пушиш сутрешната си цигара във леглото,
докато втъкаваш в дима й мрачината...



Ще се взирам в лупите на обектива, до края на вечността... Ще чувам отзвука от удър на лъжичка в стените на чаша... Ще ти разказвам как те обичам до началото на безкрайността. Ще позлатявам с поглед розовото на устните ти... Ще вплитам пръсти в косите ти, когато дойдеш при мен. Ще слушам музиката на дъха ти и ще премигвам в нейния ритъм. Една завивка... и шепа красота.






В теб има само 10 грама душа.
Останалите 10 съдбата ми е завещала...
1 грам е пространството между телата.

21 грама ли само тежи Любовта?









Ще излезем на вън. Косите ми ще са твоят ветропоказател,
Усмивката ти ще е мой компас.
Ще падна чиста на земята... Ще се гмурнеш с мен из локвата цветя,
ще ни облее вятърът със хлад, а после...

Коя си избираш? Хвани ръката ми... сега.
Не искам въздух, парфюмът ти ми стига.



Не искам  ромон на река, нито песента на птици - твоите игри са така безшумни... Местата на буквите обръщаш без глас. Докосваш се до нежността...,
свиваш я в ръка, открадваш къс божествено... Обсвиваш с нея света...
Моят. И ме имаш!

Не искам думи... В ирисите ти  всяка надежда съм  посяла.



Не искам Слънце. Нито топлина... Имам теб.

И късче голота...