За какво ми е да се крия от света? Когато всички ще разберат щом ме видят.
За какво ми е да мълча на думи като се чете в очите?
За какво ми е да стоя скована, когато затварям очи и се виждам как танцувам?
За какво ми е да копнея, когато жадувам?
За какво ми е да си спомням, когато живея?
За какво ми е да мечтая, когато живея? Докато живея...
За какво ми е да бъда добра към другите, когато не съм добра към себе си?
За какво ми е шапка, когато студът ме блазни?
За какво ми е музика сега, когато има елха още?
За какво ми е да слушам крясъците на майка ми от другата стая, когато си имам свои?
За какво ми е да искам да продължавам да съм тук?
За какво ми е ...когато искам да изчезна?
За какво ми е да се залича?
За какво ми е тая съдба дадена в дланта на ръката... когато искам само да съм на сцената? И това което говоря, танцувам, рисувам... всички да приемат за илюзия.
За какво ми е филм, когато искам театър? Ама истински.

Красотата има очи и нос. Има ръце и може да те обича.
Като затвори очи и вижда мен.
Като спре дъха си, търси моя аромат.
Като протегне ръце търси мен, а хваща книга. Но пак обича...

Няма тогава да се крия.
Няма да мълча - ще се доверя на недомлъвките.
Няма да съм вцепенена - ще танцувам. На тъмно, с воали.
Ще жадувам по онзи красив начин и страстта ще ми липсва. Остава ми понякога опиянение само...
Ще си спомням - няма как.
Ще мечтая - иначе съм обречена само да съществувам.
Ще се старая все така да бъда по-добра. Да отвикна да се карам със себе си, на себе си...
Няма да нося шал и ръкавици. Ама без шапка не мога... понякога дори и вкъщи.
Ах, Музиката... безмълвна ОставаМ.
Ще си живея моите писъци. Чуждите са натрапчиви. Твърде натрапчиви...
Тук съм. Но всеки момент ще стана и ще изчезна!...
Ще се преселя при хората - и ще напрегръщам света! За 20 секунди.
Ще обикна всяко предчувствие, ще го подмамя, ще го изманипулирам, за да обърна нещата. Ще си построя сама сцена - ще надграждам, като Петя. И дано запомнят, че аз маски не нося. И дано, когато кажа "Обичам" да го забравят.
Тъжен е... не тъжен, а скучен е всеки филм без присъствието на онова сърце, на онзи ритъм. За това ще избягам при Надеждата и нейната лъжовност. Ама истинска.

Красотата може да е... толкова много неща!
Дъждът още чувам и ризата свлечена, и прохладата е горещина в недрата на всяко междупръстие. Магия!...

Мечтай и сбъдвай мечтите си!

туп-туп...

Красотата може да е... толкова много неща!