СРЕД ЗВЕЗДИТЕЕЕЕЕЕЕЕ ЛЕТИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИИМ!...
Ай, как обичам тази Вселена... Летя из нея... дъхът ми всичко е, аз не съществувам.. само звезди... всред вселената... проблясъци и топлина и мир... усмихвам се... туптя... Обичам те......

Чувствата ми са разбягали се кучета. Глутницата от стонове, повтарящи се в прескачащ ритъм; глутницата, наречена сърце. Моето сърце може да бъде съсечено единствено от празнината. Острието й е толкова... остро..., че само проблясъкът от ...

Мисля, че някой ден ще напиша книга и тя ще се казва "Писма до Мария..."
Като се замисля още повече, ако е "Писма до Чачи." - вместо Мария и вместо многоточие, би звучало много по-заинтригуващо... Най-приказно би било ...

Има една Пламена. Обичам това име. Пламена е хубава. На вид е семпла, но никак не е стерилна. Пламена е цяла вселена... но от онези, незаблудените. Учи театър на движението. Срещнах я в студентина, седнах до нея, предложи ми някакъв полу...

Обичам те.
Всичко искам да ти кажа.
Но нито за себе си ще ти говоря.

"Не мога.
Не искам.
Не трябва.

Искам да се разплача в теб...
Както днес, когато те прегръщах. Но най-вече - ти прегръщаше мен - както преди, както не от толкова много време...
Исках да е слънчево под блока ти. Да те очаквам на пейка, а когато дойдеш, да ти подам късче, ...

Онези песни, които прокрадват по лицето ти откачения поглед... Смях, смях.
В ляво от теб някакъв човек, привидно клошар (но с пари в джоба си!) Вади лист, говори си, не го слушаш, понеже музиката в ушите ти... После четеш - пише с огромни...

Double red ribbon. Cut it off.

То е в косите. И в спрея за тяло. То е в лицата и в телата. То е навсякъде. Тя е навсякъде... Всеки ден печели по малко от всеки, взима го за себе си, надделява. Но от нея се ражда... Тя винаги бива ...

Не искам да заспивам. Не искам да спирам да чувствам. А като заспя, може да спра, не знам какво ще сънувам.
Не искам да заспивам. Не искам да спирам музиката.
Искам тези песни още.

I've had my eyes
I've had my ears
To steal from you

Не е меланхолията на "загубеното", нито меланхолията на отиващите си тийнейджърски години. Не е прииждащата меланхолия на двайсетте. Не е просто да си сипеш кифленски Бейлис с много лед, да легнеш на леглото на приглушена светл...

Дай ми хубава песен с китари, от нея да изплача в думи загнездващото се...
От някъде по дясната ми ръка изникна ароматът на Ели. Мирисът на дрехите й, евтиният прах за пране, червеният леген, сягаш съм се събудила до нея. Нямам идея от къ...

Господи, колко мръсни са хората!
Дете. Като дете да проглеждаш във всеки. Мигновено да обикваш. Чист си и сядаш очи в очи с някого. Не виждаш зло. Почти никога, понеже не го допускаш... него и съществуването му... "Че като пясък е ду...

"Пак приличам на разплакана циганка с почерняло от грим лице, с влажни и изморени от плач очи..."
Гласът ти. Очите, целите почернени... Ръцете във въздуха. Дим. Клади. Страшно е. Настръхваме... В танцът на душата ти се вихрят ...