Прибирам се, ограбена от тъмнината в прашния вход. Слизайки от асансьора усещам как всичко от вън е пробило и вътре, по стълбището - въздухът, ароматите на пролет, въпреки че есента набижава... Есента винаги наближава - като всеки друг с...

И колко е красив неспокойният ти силует...
Окъпан във лъчите на морна светлина
пробила път през космос и небе,

Слушах, летях зад автобусните стъкла, заедно с тях, после и във влака, и с него - и слушах, и ти написах, но не изпратих. "Искам да се прибера и да пиша, да пиша, да пиша!" Хубаво е да чувам еуфорията ти, дори само по слушалката и да изж...