И погледнато от друга страна - времето никога не спира. Защото никому не принадлежи и няма какво да го спре, а то си знае достатъчно добре работата, че да не се спира само. Защото е уверено, че е едно от най-важните неща в съществуваниет...

Понякога времето тече толкова бавно, че почти спира. Понякога почваш да го броиш в пъти нещо си, в бутилки нещо си, или в количество нещо си... друг път спираш да го отброяваш, защото вече не можеш. Сам оставаш! ...А може би не... Но сам...

  Ох бе! Това болеше!... : (   Плачът й - недостижим. Болката й - единствено нейна. Защо ми ги споделя? Защо ги поемам? Още въпроси. СЪС отговори. Губят се. Но пак усещам... всяка нощ, щом си легна, последните минути преди да заспя. Посл...

Ето го...

И пак.

   Днешният ден чака да се излее от мен. Но няма да е днес, нямам снимките на небето, което снимах от прозореца. "Удивително" е слаба дума, за да опише начина по-който се менеше то, а още по-слаба би била, за да опише него самото. Защото...

http://www.myspace.com/lipnote   Велики!... А сега, махам се. Имам много какво да кажа, но това долу го пресъздава по-добре. Задълбавам е така ве... Онова небе, не ме напуска, вика ме, крещи мииииииии! ИСКАМ ТАМ ПАК!!! Под него искам, не...

   Най-често е "Очи чёрные". Свири пред чешмите, от които бликат вряли минерални води. Често е там, под клоните на голямото дърво, седнал на сгъваемото си столче и пее. И свири. А пръстите му плачат върху клавишите. Той и неговият акорде...

(специално за Вили - с повече многоточия) 
   Има моменти, в които се чувствам като Амели Пулен - с всички онези малки неща, които я радват и всички странни неща, които й се случват... често. Онези моменти, в които бъркаш с ръка в кесия, ...

   Звънна ми в 3:06 през нощта и ми каза "Айде да се видим!" Не видях кой ми звъни, веднага й познах гласа обаче и съвсем НЕозадачена отговорих "Айде." Прозвуча сънливо, но сериозно. "След 35 минути да си долу!" добави тя. След 45 минути...

   Понеделник сутрин, вървя по булеварда с шал, плътно увит около врата и с присвити от студ рамене, бързам за среща. Тихо е, почти колкото в неделно утро. Не това, което мина вчера, а това, което предстои в края на седмицата. Крача толк...

   За Катя. Онази, майката на най-добрата ми приятелка. Онази, която мина през много и е повече от цяла. Онази, която съхрани себе си, духа си и духа на дъщеря си, а там, межделееща се между откъслеци от живота си, съхрани и сакралността...

Аз ли? Достатъчна сама на себе си. И се радвам на това, както и на свободата, тази, която ми бе подарена, и тази която сама си извоювах. Празнувам. 
"Едно разпокъсано небе, разтварящо обятията си за Празнотата и Празнината. Празно... не т...

   Погледай с мен морето от височината на онзи бряг. :) Отвеждам те, в мислите си, едни непресъздадени спомени. Лилаво е... лято е. Неопределимо дали е ранна сутрин или ранна вечер, но слънце няма. Хоризонтът е неясен, мъглив, но не е ом...

   Когато вървиш и не гледаш на къде отиваш, а от къде си минал.
   Много нови неща, но нищо съществено.
   Приливи и отливи, нали знаеш...

Песента е от саундтрака на Brokedown Palace, много, много добър филм. Не го слагам в категория "Музика", защото си е точно част от личните ми дневници. И не чак толкова личните. И до сега като се зачитам в текста, намирам части от себе с...